12 may 2011, 15:59

Простор 

  Poesía » De amor
1545 0 21

Във перата на птица живееш

и с гласа на простора мълчиш.

Под езика ти думите зреят

и презряват. Ти дори не броиш

мойта жажда за тях като липса,

не протягаш сладникаво длан.

Във просъница вино разсипваш

върху тежкото чувство на срам.

Няма начин да стигнат до тебе

стъпалата ми, дето броят

всяка крачка догонена нежност,

всяка глътка прахосан коняк.

И дори да строша правилата,

и дори да не вярвам в поуки –

аз съм само дете на земята -

ти простор си. И май не ти пука.

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??