May 12, 2011, 3:59 PM
Простор
Във перата на птица живееш
и с гласа на простора мълчиш.
Под езика ти думите зреят
и презряват. Ти дори не броиш
мойта жажда за тях като липса,
не протягаш сладникаво длан.
Във просъница вино разсипваш
върху тежкото чувство на срам.
Няма начин да стигнат до тебе
стъпалата ми, дето броят
всяка крачка догонена нежност,
всяка глътка прахосан коняк.
И дори да строша правилата,
и дори да не вярвам в поуки –
аз съм само дете на земята -
ти простор си. И май не ти пука.
© Елена Биларева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сама знаеш - там някъде, в далечината, небето и земята се прегръщат. Успех!
-
Ефирно пишеш по тишината, харесах!
-
Благодаря за посещението, BOSS!
-
Ще проличи рано или късно дали му пука
-
Цонка, думите са на всички, но всеки си ги подрежда по своему. Радвам се, че ме посети!
Роси и Оги, благодаря ви! -
Обичам думите ти,Ели!Да,те не са твои, но в стиховете ти са като твои-
така красиво се нареждат в едни много твои редове.... -
Харесва ми.
-
Супер!
-
Много благодаря на всички ви за прочита! Лично аз понякога чета без да коментирам, дори и стихотворението да ми харесва. Радвам се, че вие коментирахте моя стих. Зарадвахте ме!
-
Браво, Ели!
-
Браво! Много добър стих!
-
Силно е! И грабва! Поздрав!
-
Ти строши правилата, пък... каквото- това.
-
Браво!
-
С удоволствие...!
-
Много ми хареса! Поздрави и от мен!!!
-
Чудесен стих, Ели!
-
Благодаря ти, Силви!*
-
Благодаря!
-
Като в живота - живо и познато, но думите звучат по твоя аранжимент.Поздрав!
-
Благодаря ти, че четеш моите стихове, Илко. Поезията има стойност само когато има кой да я чете! Хубав ден, приятелю!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
