IceMoon (Виктория Минева)
44 397
9 jun 2006, 0:22

Просяк 

  Poesía
760 0 6

Не съм просяк, молещ за остатъци
от отдавна изгубена любов,
не прося минути на нежно внимание
и после забит в гърба двуостър нож.

Вървя по улицата на разбитите мечти
и виждам просещи, съжалявам ги...
Не исках и аз да съм като тях,
но уви, така май се получи...


И в душата ми - само чувство на яд,
раните сякаш станаха по-кървящи...
Разбрах какво е да живееш в кивот
и да погребваш по-дълбоко живота си...

Струи кристално безразличие,
а маската на болка е това,
но аз съм все още истинска,
макар и с почупена душа...

Не искам да съм просяк, даващ ръката си
за трохички или хапчици радостно щастие,
не стигнах и до просешка тояга, успокоително...
поне малка част от достойнството ми остана...


 

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ЧЕСТО ПРОСИМ МИЛОСТИНЯ В НУЖДАТА СИ ОТ ЛЮБОВ...
  • Джейни, смятам че така е правилно. Приемам подкрепата ти и се надявам да се видим скоро. Че тук в сайта стана опасно вече.
  • Поздравления Вика за решението!
    На мен и стихът ми хареса!Чувства се желание и сила за себеоткриване.
    Имаш моята подкрепа, ако се нуждаеш от сродна душа да споделиш или просто ела!
  • Когато човек изгуби себе си...единственото, което може да направи е да се изправи и да се преоткрие..Ще се боря за себе си, а на вас благодаря за подкрепата.
  • Силна позиция!!! Поздрави, Вики!!!
  • Отстоявай!Достойнството е крехко и е трудно да се съгради.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??