Противостояние
Кой си? И защо изобщо идеш
с тези зли и пакостни очи?
Ти от плът ли си? Или невидим?
Кой ще може да те различи?
Казваш ми, че тя ще те познае
даже и сред хиляди мъже.
През балкона ловко в час незнаен
ще ти спусне трепетно въже.
Като мен ли после ще я гледаш
с поглед благ и целеустремен?
Зная, зная… твоята победа
ще е поражение за мен.
Но когато утре със досада
тя отметне своя гъст перчем,
ти за нея в себе си пощада
носиш ли? Или пък не съвсем?
Можеш ли, за мен щом страда нощем,
да я стоплиш с безутешна длан?
Ако не, защо си тука още
и защо дойде непожелан?!
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados