16 abr 2008, 16:57

Прототип

750 0 0
Страни - гладки и меки,
и тайни устни, недокостнати никога.
Всички мисли на всеки,
докоснал ги в определените мигове.
Деликатност, събрана в очи,
те, които пронизват бързо навътре,
Сълзите ú, от които боли,
които като дъга ще изгреят и утре.

Това е просто прототип.
Никой друг не иска и да знае,
как един ден го нарисувах.
Това бе мисълта за миг,
никой друг не иска и да знае,
защо се правех, че не чувах.

Отвъд лудата красота на лицето,
аз виждах вътрешната ú страна
и когато погледът достигна сърцето,
аз разбрах от какво е направена тя.
Като всички, не е перфектна,
всеки малък детайл се очертава
и когато ръката си протегна,
да я докосна сякаш забранява.

Това е просто прототип.
Никой друг не иска и да знае,
как един ден го нарисувах.
Това бе мисълта за миг,
никой друг не иска и да знае,
защо се правех, че не чувах.

На чертежа винаги има грешки
и моделът няма да устои още дълго.
Защото всеки план се проваля бързо,
ако целите ти са твърде лесни.

Аз вярвам, че в живота има
смисъл, ако знаеш какво искаш.
И когато мечтата ти взима
искриците от твоите мисли,
тя дава и малко надежда за миг -
 всичко, което искаш да чуеш:
"Това е просто прототип..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...