29 ene 2007, 22:55

Прозрение

  Poesía
854 0 4

Хора смирено
показват лицата си.
Маските падат.
Цялата в бяло съм,
но те ме изцапаха.
Всичко е ясно.
Много измислено
до днес съм живяла.
Страшно прозрение
разтърсва ме цялата
и ме повежда
към бездна от истини.
Те ме пронизват.
Поглед любовен
и шепот за искане
днес са видение,
живяло в мечтите ми.
Страшно прозрение
погубва живота ми,
но ще живея вече
по истински.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поглед в себе си, много добре написано.
  • Явно си се научила да преценяш хората. А ти самата винаги ли си била истинска към тях? Никога ли към някого не си си слагала маска?Стихчето много ми хареса.
  • Винаги идва денят, когато падат маските...
    Поздрави, Татяна!!!
  • Днес това прозрение витае над нас във въздуха, а на теб ти прави чест, че говориш за него.
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...