Хора смирено
показват лицата си.
Маските падат.
Цялата в бяло съм,
но те ме изцапаха.
Всичко е ясно.
Много измислено
до днес съм живяла.
Страшно прозрение
разтърсва ме цялата
и ме повежда
към бездна от истини.
Те ме пронизват.
Поглед любовен
и шепот за искане
днес са видение,
живяло в мечтите ми.
Страшно прозрение
погубва живота ми,
но ще живея вече
по истински.
© Татяна Начкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
