ПРОЗРЕНИЕ
По пътя към настъпващото утре
вървим, поели тежкия си кръст.
Прегърбени с житейските си трудности
и осъзнавайки – ще се превърнем в пръст!
Вървим и влачим болки и тревоги –
коне с капаци, повод и юзди...
Молитвите си цвилиме към Бога
за два-три грама сбъднати мечти.
Удавника за сламката се хваща,
през нея смуче бавно свойта смърт...
Един съюз убихме, друг ни пращат.
В глобална плетка здраво ни плетат!
Ние сме обикновени хора,
които въздух дишат и мечтаят
от краткият живот – разпален огън...
Нима не виждат политиците? Не знаят?
Те виждат, но това им е угодно.
Орат със нас безплатната си нива.
Мажат по очите на народа
лъжи, с които бавно го убиват.
Какво ще правим? Ще мълчим ли още
с надеждата за бяла лястовица?
Звездите се усмихват само нощем,
а светлината е простор за жива птица...
* * *
Дякон Левски отдавна го няма
и в душите ни даже бледнее...
А идеята мит си остана
като ехо във нас да живее!
вървим, поели тежкия си кръст.
Прегърбени с житейските си трудности
и осъзнавайки – ще се превърнем в пръст!
Вървим и влачим болки и тревоги –
коне с капаци, повод и юзди...
Молитвите си цвилиме към Бога
за два-три грама сбъднати мечти.
Удавника за сламката се хваща,
през нея смуче бавно свойта смърт...
Един съюз убихме, друг ни пращат.
В глобална плетка здраво ни плетат!
Ние сме обикновени хора,
които въздух дишат и мечтаят
от краткият живот – разпален огън...
Нима не виждат политиците? Не знаят?
Те виждат, но това им е угодно.
Орат със нас безплатната си нива.
Мажат по очите на народа
лъжи, с които бавно го убиват.
Какво ще правим? Ще мълчим ли още
с надеждата за бяла лястовица?
Звездите се усмихват само нощем,
а светлината е простор за жива птица...
* * *
Дякон Левски отдавна го няма
и в душите ни даже бледнее...
А идеята мит си остана
като ехо във нас да живее!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
