Прозрение
ПРОЗРЕНИЕ
Поемам по Пътя единствен –
да следвам нагоре звездите,
пътеката лунна е диря,
в небето към нощна градина.
В сърцето лъч ангелски свети.
Проглеждам пак в светло и ето:
разпъпват среднощни дървета,
а в сянката – мрак и несрета.
Заспивам в безцветното ложе
и сгрявам плътта с цвят по кожата.
Знам, има те някъде, Боже,
с вестта ти отново прохождам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Санвали Todos los derechos reservados
