29 may 2012, 13:05

Прозрение 

  Poesía » De amor
1028 1 37

Къде си, мое нежно вдъхновение,

няма те, когато съм добра,

къде си, прелестно творение,

не идвай само във тъга.


        Целуна ме луната, странната,

        усмихна ми се ранната зора,

        и литнах към безкрая, пламнала,

        а огън няма в моята душа.


Знак ли е това, или съдба,

щом сънищата станат истина реална,

или са само пълнота, която

завладява, но остава тайна.


        Вълнения и страсти, и мечти,

        красиви думи, в болка сътворени,

        остават ли с изгарящи следи,

        или заспиват, тъжно уморени.


Обичам да обичам, да горя,

да страдам, да копнея запленена,

да бъда вечната и истинска жена,

към тебе, обич, устремена.

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??