Прозрение
Къде си, мое нежно вдъхновение,
няма те, когато съм добра,
къде си, прелестно творение,
не идвай само във тъга.
Целуна ме луната, странната,
усмихна ми се ранната зора,
и литнах към безкрая, пламнала,
а огън няма в моята душа.
Знак ли е това, или съдба,
щом сънищата станат истина реална,
или са само пълнота, която
завладява, но остава тайна.
Вълнения и страсти, и мечти,
красиви думи, в болка сътворени,
остават ли с изгарящи следи,
или заспиват, тъжно уморени.
Обичам да обичам, да горя,
да страдам, да копнея запленена,
да бъда вечната и истинска жена,
към тебе, обич, устремена.
© Таня Иванова All rights reserved.
