Прозрение за мен
Глухи, празни улици, окъпани в роса.
Хората забързани не чувстват, не разбират.
В душата си усещам злоба, бяс, тъга...
Събуждаш се, заспиваш - тъмен кръговрат.
И тръгваш винаги с надежда плаха,
че нещо ще те заслепи, ще стане по-добре!
Животът ти за миг превръща се в пътека,
по която молиш се да пропълзиш поне!
Объркана... И думите за сетен път не стигат.
Давя се, сърце опорочено спира да тупти.
До гуша ми дойде, оковите зловещо стягат...
Но... Спирам се, във мене нещо пак крещи!
Обръщам се назад и търся тази красота,
която на живота вдъхва силен стимул.
Напред поглеждам, коя ли тук е моята съдба?
Знам... и ти не знаеш докъде си стигнал...
Хората забързани не чувстват, не разбират.
В душата си усещам злоба, бяс, тъга...
Събуждаш се, заспиваш - тъмен кръговрат.
И тръгваш винаги с надежда плаха,
че нещо ще те заслепи, ще стане по-добре!
Животът ти за миг превръща се в пътека,
по която молиш се да пропълзиш поне!
Объркана... И думите за сетен път не стигат.
Давя се, сърце опорочено спира да тупти.
До гуша ми дойде, оковите зловещо стягат...
Но... Спирам се, във мене нещо пак крещи!
Обръщам се назад и търся тази красота,
която на живота вдъхва силен стимул.
Напред поглеждам, коя ли тук е моята съдба?
Знам... и ти не знаеш докъде си стигнал...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Мирчева Todos los derechos reservados
