11 feb 2016, 19:46  

Пръстенът на розите

  Poesía
1.3K 3 36

 

Сред пръстена от рози пак оставаш -
око на чакрата хилядолистна и естествена.
Енергия през тебе преминава

и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш световете,
в които бродеше със тъмно расо,
неземен скитнико, пренесъл аза си
през пепелта на звездната си давност...?
Присъдата си доживотна излежаваш
във земния затвор-оазис.
Дано узнаеш имената си
изтрили се на звездната ти карта.
...Шумят вълните мимолетно,
но вечна ще остане тишината...
В една консерва, с надпис "вечност",
си запечатал сгъната душата.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Шумят вълните мимолетно, но вечна ще остане тишината.Настъпилата тищина нищо не може да я заглуши. Тишината си е тишина за вечността.Браво Младен
  • Благодаря ти за вниманието, Калиа! Отлично подбираш илюстративни пасажи. Желая ти много ново вдъхновение!
  • Благодаря ти още веднъж, Катя! Да имаш прекрасна нова седмица!
  • Поздравления за хубавия стих и интересната тема!
  • Благодаря ви, Катя и Пепи, че ме удостоихте с вниманието си! Честит празник и на двете ви! Желая ви здраве и щастлива любов!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...