Пръстенът на розите
Сред пръстена от рози пак оставаш -
око на чакрата хилядолистна и естествена.
Енергия през тебе преминава
и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш световете,
в които бродеше със тъмно расо,
неземен скитнико, пренесъл аза си
през пепелта на звездната си давност...?
Присъдата си доживотна излежаваш
във земния затвор-оазис.
Дано узнаеш имената си
изтрили се на звездната ти карта.
...Шумят вълните мимолетно,
но вечна ще остане тишината...
В една консерва, с надпис "вечност",
си запечатал сгъната душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
