Птица
Изчезва бавно в гаснещия ден,
уплашена, но болката отрича,
впила нокти в празния простор...
С писък как раздира небесата...
Предава се... и гасне като свещ...
Така у мен умря и светлината
с надеждата да бъда някой ден до теб...
А вярвал ли си някога в момиче,
в което да се вричаш и кълнеш?
Да знаеш, че до гроб ще го обичаш...
Да нямаш съвест да го предадеш...
Веднъж повярвах, че обичам...
Потърсих в тебе този мой копнеж...
Вълшебни думи мислех, че изричам...
Но всичко се оказа чужд стремеж...
Ти виждал ли си как умира птица?
Сега се молиш, искаш да се върнеш,
но мъртва тя лежи в моята душа...
Уби я ти! Дори и не потръпна!
Забравил бе, че птицата е любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados
иначе много благодаря за критиката и за милите думи