27 sept 2011, 18:43

Птица

930 0 12

Не съм жена, а гладна птица,

копнея за трохи любов,

при теб съм, за да ме нахраниш,

смирена, твоя доживот.

 

Но моля те, недей да бъдеш

стрелецът, дебнещ във нощта!

Не се прицелвай във сърцето ми,

не ме убивай на мига!

 

И нищо, че съм твърде крехка,

ранена и с прекършени крила,

не издържа ли, ще отлитна,

ако остана, доживотно ще кървя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна си мила!Смело напред!Прегръдки!
  • Съгласна съм с Цвети, важното е, че има над какво да поработиш - има хубава идея, има силни и искрени чувства, а в "одялкването" и оформянето си има и голяма доза удоволствие ))
  • Благодаря на всички,които прочетоха и коментираха!
  • За любовна ситост- разумна консумация!

    Така е,Сиси- трохичките са вкусни-
    от скромност ще пребъде този свят!
    Лошо е, когато лакомо препуснеш
    да скриеш в пазва целия комат...



    Поздрав!Харесах!
  • За да летиш се иска не само крила,но и смелост,ако ги съчетаеш наистина ще полетиш.Най хубавите неща не се виждат,а се чувстват-тогава душата лети.Когато някой ти мачка душата ти,тогава кърви.Не допускай да те мачкат-ПОЛЕТИ!
    LZ1CN

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...