Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Не я търси. От нея сянка само
остана нейде в тъжната душа...
Предишната жена сега я няма!
Сивее само пепел, след жарта.
Не я търси. Сама пое си пътя,
повярвала, че може да лети...
Сама ще носи днес нагоре кръста
преследваща химерите мечти.
Не я търси, във нощите вълчица
срещу луната плаче, но сама...
Помислила се за любовна жрица ...