Птица Феникс
Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Не я търси. От нея сянка само
остана нейде в тъжната душа...
Предишната жена сега я няма!
Сивее само пепел, след жарта.
Не я търси. Сама пое си пътя,
повярвала, че може да лети...
Сама ще носи днес нагоре кръста
преследваща химерите мечти.
Не я търси, във нощите вълчица
срещу луната плаче, но сама...
Помислила се за любовна жрица
с гърди напред лекува суета.
Не я търси, че няма я! Изчезна!
Остана спомен само за любов.
Днес много тъжна поглед свеждам
Какво да кажа, миличка... Живот!
Татяна Г. Денева
Тя в тебе е, аз вярвам и го зная,
птицата със огнена душа.
Фениксът – изгарящ и омаен,
все още там е, чакащ във жарта.
Крилете й, макар и обгорени,
посипани с пепел и със кал,
не са предали спомен съкровени,
че някога летели са без жал.
Дори и кръст поела към Голгота,
птицата във теб не е сама.
Повярва ли, ще чуе си съдбата
и пак ще следва своята мечта.
Вдигни очи! Нагоре. В синевата.
Загърбила тъга и суета.
Тогава и луната ще заплаче
от радост, че възкръснала е Тя.
Таня Мезева
16.11.2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
