23 may 2021, 19:27

Птица - полунощница 

  Poesía
428 3 9

Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!

 

И да се прикривате,
зная, че сте в клоните.
Ветре, не отива ти,
Михаля да гоните,

 

с тази луда бледата,
на небето скрилата,
радост от победата –
лудост ѝ е силата.

 

Ето, че обърнахте
нощ на ден, за жабите.
Ризата му върнахте –
да заспиват слабите.

 

Но понеже аз съм аз –
птица - полунощница.
Тази нощ, напук на вас,
ще си легна с нощница.


 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

От луната откраднал тъга
понакуцвайки вятърът слиза.
Спира в люляка. Тих е сега,
сложил бяла и дъхава риза.
Той не хвърля ни сянка, ни стръв, ...
  578  23 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Лия! Липсваш!
  • Нощницата от сатен,
    къса и набрана,
    бледа светлина,
    лудост - звездна дама.
    Само вятърът смутен,
    в огледалото ще вижда,
    светлината от сатен,
    как в душата плисва.
    Само описах...някои невидими емоции от прочита.
    Но твоето творчество е наистина... като скрита лунна светлина. Грее само за онези, които не ги е страх да отворят очи и да гледат през полите на нощта.
  • Благодаря ви! Честит празник!
  • Имаш прекрасна поезия! Поздравления!
  • Пак сте прекрасни, момичета.🌻
  • Наде прекрасно е,брей този люляк какви ги свърши само! Много ми хареса!
  • Наде, страхотен стих, усмихна ме! Хехе 😊
  • И друго мятаме, сенсей - думи, погледи, палачинки...
  • Стана горещо и взехте да мятате пижами и отмятате нощници;
    Като надпяването на момите на тлаката в Алтъново сте...
Propuestas
: ??:??