Птица - полунощница
Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!
И да се прикривате,
зная, че сте в клоните.
Ветре, не отива ти,
Михаля да гоните,
с тази луда бледата,
на небето скрилата,
радост от победата –
лудост ѝ е силата.
Ето, че обърнахте
нощ на ден, за жабите.
Ризата му върнахте –
да заспиват слабите.
Но понеже аз съм аз –
птица - полунощница.
Тази нощ, напук на вас,
ще си легна с нощница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
