Все още високо над тебе летя.
Напразно се мъчиш да ме достигнеш -
кални камъни хвърляш по мен в суета
и в думи безбожни и злобни изригваш.
Комплекси избиваш по мен да се целиш,
ти - с подкосените слаби и криви крака.
Нима не разбра, че птица съм волна,
щастлива поря небето, в живота летя!
Тъй смешно и напразно се мъчиш
при теб на Земята да ме свалиш!
Фалшиво в заблуда гърдите си пъчиш.
Летя си свободна, а ти си стоиш...
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados
Спомняш ли си, като видехме щъркел,че лети ,а ние стоим било на щастие!?
Според мен не е.Базирам се на факти.За 25 години Финланд от бедна дръпна в летеж до първо място по стандарт за живеене, а ние си стоим в Бг.така си стоим 25 г.
Поздрави и да се чуват и из българско шум от крила!А не само от недоволни камъни, мятани по летящите!