Все още високо над тебе летя.
Напразно се мъчиш да ме достигнеш -
кални камъни хвърляш по мен в суета
и в думи безбожни и злобни изригваш.
Комплекси избиваш по мен да се целиш,
ти - с подкосените слаби и криви крака.
Нима не разбра, че птица съм волна,
щастлива поря небето, в живота летя!
Тъй смешно и напразно се мъчиш
при теб на Земята да ме свалиш!
Фалшиво в заблуда гърдите си пъчиш.
Летя си свободна, а ти си стоиш...