Една птичка ме понася
в най-високото небе.
Намерих смисъла на щастието,
да я накарам да разперва крилете си.
Летим далече, далече,
а светлината си няма лице.
Зад всеки изгрев наднича
топлината на едно силно сърце.
И ще бъда до теб, нежен вятър...
Ще танцувам с теб в утринта,
преляла се в душата на ястреб
с всеки размах ще трептя...
Оживи ме, погледнах към изгрева...
© Йоана Todos los derechos reservados