4 feb 2016, 15:20  

Птичка

620 0 8


Една птичка ме понася
в най-високото небе.
Намерих смисъла на щастието,
да я накарам да разперва крилете си.
Летим далече, далече,
а светлината си няма лице.
Зад всеки изгрев наднича
топлината на едно силно сърце.
И ще бъда до теб, нежен вятър...
Ще танцувам с теб в утринта,
преляла се в душата на ястреб

с всеки размах ще трептя...

Оживи ме, погледнах към изгрева...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Винаги в полет когато чувсваш "топлината на едно силно сърце"Поздравления!
  • Благодаря Ви!
  • И на мен много ми хареса стихотворението ти, Йоана. Излъчва топлота, светлина, щастие и нежност. Едно малко бисерче и самоделно бижу. Поздравление!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...