4.02.2016 г., 15:20  

Птичка

622 0 8


Една птичка ме понася
в най-високото небе.
Намерих смисъла на щастието,
да я накарам да разперва крилете си.
Летим далече, далече,
а светлината си няма лице.
Зад всеки изгрев наднича
топлината на едно силно сърце.
И ще бъда до теб, нежен вятър...
Ще танцувам с теб в утринта,
преляла се в душата на ястреб

с всеки размах ще трептя...

Оживи ме, погледнах към изгрева...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Винаги в полет когато чувсваш "топлината на едно силно сърце"Поздравления!
  • Благодаря Ви!
  • И на мен много ми хареса стихотворението ти, Йоана. Излъчва топлота, светлина, щастие и нежност. Едно малко бисерче и самоделно бижу. Поздравление!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...