Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
16 ene 2023, 10:10

Пукал 

  Poesía » Filosófica
567 7 9

Не мога да съм блага, затова,
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*

Засаждах си градинка с чудеса,
валяха дъждовете киселинни,
сама се убеждавах, че не са,
душите на човеците пустини.

Научих се, че с нокти и пера,
и да не си дарен растат  полека.
Когато помъдрях и в мен умря,
последната ми прилика с човека.

И свикнах само с котка, или пес,
да си деля корицата – горчива.
По-лесно се живее без адрес,
а и тъгата трудно ме открива.


 

----------------------------------------------------------------------

* Пукал - общо название на всички видове нощни птици.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Дани!
  • " Научих се, че с нокти и пера,
    и да не си дарен растат полека"... Перата ти галя всеки път, когато те чета, Наде, нокти не виждам 😍 Рядко талантлива птица си! 🌺
  • Е, Силвенце разсмя ме! Голямо: Чурулик! ще е това моето.
  • Чурулик! Чурулик! Омая ме отново.
  • Успявате да ме усмихнете. Винаги. Прегръдки!
  • Надини пукалки ... много ми хареса
  • Всъщност, колкото повече растем, толкова повече
    пукалът се превръща в едно малко пукалче,
    което понякога не само е по-удобно, но и по-забавно.
    Поздрави! Успех!
  • Бъди такава, каквато се чувстваш.
  • "Когато помъдрях и в мен умря,
    последната ми прилика с човека.

    И свикнах само с котка, или пес,
    да си деля корицата – горчива." Страхотно и го чувствам мое!
Propuestas
: ??:??