Пустиня

13 feb 2011, 15:51

Poesía

1192 0 3

Пустиня

Посях ли зрънце в степ изпепелена,

Полях ли го, поникна ли, узря ли.

Каква е тази приказка зелена.

Какви са тези оди и възхвали.

Разбрах, че необятната пустиня

Жадувала за мъничко любов,

А не за прозаична милостиня

И не за чувства в сребърен обков.

Очаквала е само зрънце обич

И капка нежност толкова години,

И има ли ги, мигом се превръща

Във най-невероятната градина.

Когато видиш пясъци и дюни,

Застинали в гримаса безнадеждна.

Жадуват може би за зрънце обич

И може би за две-три капки нежност.

Дари живот – едничко малко зрънце.

Полей я, две-три сълзи са и стига.

И виждаш ли – пред тебе се надига

Фонтан от обич, стихове и слънце –

Най-чудната градина на света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.