Пустиня
Пустиня
Посях ли зрънце в степ изпепелена,
Полях ли го, поникна ли, узря ли.
Каква е тази приказка зелена.
Какви са тези оди и възхвали.
Разбрах, че необятната пустиня
Жадувала за мъничко любов,
А не за прозаична милостиня
И не за чувства в сребърен обков.
Очаквала е само зрънце обич
И капка нежност толкова години,
И има ли ги, мигом се превръща
Във най-невероятната градина.
Когато видиш пясъци и дюни,
Застинали в гримаса безнадеждна.
Жадуват може би за зрънце обич
И може би за две-три капки нежност.
Дари живот – едничко малко зрънце.
Полей я, две-три сълзи са и стига.
И виждаш ли – пред тебе се надига
Фонтан от обич, стихове и слънце –
Най-чудната градина на света.
© Георги Белев All rights reserved.
Споделям мнението.
