20 oct 2009, 11:11

Пустота 

  Poesía » Otra
366 0 0

Превръщам се в пустиня,

безвъзвратно, мисля, е това.

Боли, но и утешава,

защото не оставя никаква следа.

Дали само с мен се случва

спокойствие да иска да цари,

с безсилие да се оправдава

липсата на възвишени мечти,

любовта отдавна вече не боли,

а и вярата я няма като че ли...

Казват, времето лекува,

а мен ме разболя.

Смъртта сега за мен тъгува

и аз - за края на света.

© Микена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??