Пустота
501
0
0
Превръщам се в пустиня,
безвъзвратно, мисля, е това.
Боли, но и утешава,
защото не оставя никаква следа.
Дали само с мен се случва
спокойствие да иска да цари,
с безсилие да се оправдава
липсата на възвишени мечти,
любовта отдавна вече не боли,
а и вярата я няма като че ли...
Казват, времето лекува,
а мен ме разболя.
Смъртта сега за мен тъгува
и аз - за края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Микена Всички права запазени
