Пустота

mikena (Микена)
4 0

20.10.2009 г., 11:11 ч.

Поезия » Друга

368 0 0

Превръщам се в пустиня,

безвъзвратно, мисля, е това.

Боли, но и утешава,

защото не оставя никаква следа.

Дали само с мен се случва

спокойствие да иска да цари,

с безсилие да се оправдава

липсата на възвишени мечти,

любовта отдавна вече не боли,

а и вярата я няма като че ли...

Казват, времето лекува,

а мен ме разболя.

Смъртта сега за мен тъгува

и аз - за края на света.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.