15 ago 2019, 11:57

Пясъчен часовник

  Poesía » Otra
863 10 25

Изтича пясъкът

отронват се зрънцата дни,

последната прегръдка

ги притиска

и падат

във безпаметните дълбини.

Времето

без капка жалост

ги поглежда,

брои прецизно

всекиго от тях,

а после сменя календара,

отсъдило къде праведност,

къде е грях.

Последна пясъчинка!

Съдбата

стъкленицата обръща.

Мигът е кратък.

Идва новото Начало!

Миналото

в настояще се превръща

Времето

един живот е превъртяло!

 

Август, 2019г

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и на теб,Албена!
  • Философско прозрение в една хубава метафорична форма! Поздравявам те, Гавраиле!
  • Ели,благодаря за хубавия коментар.Спокойна вечер ти желая!
  • Кръговратът на живота посреща новото начало! Поздравления, хубав стих!
  • Белокрилке,мигът е границата между възможното и невъзможното.Там където реалността се губи и дава простор на въображението.Пожелавам ти хубава събота в реалността съпроводена с вдъхновение.Поздрав

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...