Изтича пясъкът
отронват се зрънцата дни,
последната прегръдка
ги притиска
и падат
във безпаметните дълбини.
Времето
без капка жалост
ги поглежда,
брои прецизно
всекиго от тях,
а после сменя календара,
отсъдило къде праведност,
къде е грях.
Последна пясъчинка!
Съдбата
стъкленицата обръща.
Мигът е кратък.
Идва новото Начало!
Миналото
в настояще се превръща
Времето
един живот е превъртяло!
Август, 2019г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
