Пясъчен часовник...

Пясъчен часовник...

В Пустинята ли сам в нощта замръкнеш

обсебва те внезапно вечерта

и проумяваш някак си че мъкнеш

в Душата си и: Миг от Вечността...

Но загребеш ли там със шепи пясък,

то той изтичащ ще те обрече –

и сам да проумееш: колко кратък

е този Миг преди да изтече...

Като огромен пясъчен часовник

Пустинята отмерва Вечността,

а всяка песъчинка тука помни

Началото назад във Древноста...

Във всяка песъчинка съхранена

е ѝ Енергия от Оня взрив

създал Невероятната Вселена

от Нищото... Но може би с Мотив!...

А Вятърът дошъл от Необята

си мисли, че разбира Вечността,

но само тази, тука на Земята –

и той безсилен е в Безкрайността...

(На Времето метафора загадъчна

Пустинята отмерва Вечността

и всяка песъчинка е достатъчна

със информация за вечерта...

Заслушаш ли се – чуваш вековете,

а песъчинките като гледцѝ

се взират и очакват Боговете –

живели тук със нашите предци...)

...Зад дюните стаен Пустинен вятър

извива към мистичната Луна –

небето като бедуински шатър

Пустинята покрива за нощта...

.......................................................................

... Една след друга будят се звездите,

а във мъглата от космичен прах –

с безбройни тайнства от Безкрая скрити,

изгаря жертвено:

... Една от тях...

Едно време в Пустинята / 04.07.2018.