Пясъчен часовник...
В Пустинята ли сам в нощта замръкнеш
обсебва те внезапно вечерта
и проумяваш някак си че мъкнеш
в Душата си и: Миг от Вечността...
Но загребеш ли там със шепи пясък,
то той изтичащ ще те обрече –
и сам да проумееш: колко кратък
е този Миг преди да изтече...
Като огромен пясъчен часовник
Пустинята отмерва Вечността,
а всяка песъчинка тука помни ...