Пясъчен часовник...

Пясъчен часовник...

Късна вечер ли те сва́ри

във Великата пустиня –

Вечността ще се стовари

върху теб като лавина...

Както в „пясъчен часовник“

ще усетиш как изтича

Времето край теб... И точно –

с всяка пясъчна частица...

Но ще ти е непонятно –

„Кой часовника обръща?“...

И в Пустинята обратно –

Кой ли Вечността завръща?...

А „обърнат“ ли е вече

сам часовникът не спира

и оставаш в тази вечер –

ти в единство със Всемира!...

Всяка песъчинка помни

Сътворението о́ще

и в „обратни“ хоризонти –

мъртвите, първични но́щи...

С ярост ли пустинна буря

те застигне там самотен –

непрестанно тя притуря

песъчинки от Живота..

... но в едната половина

само (знае се!) защото –

и Великата пустиня

помни: бил ли е Живота...

А във „горната“ остават

дните о́ще не живяни...

(Може там да се стаяват

шансове не проиграни!...)

... но известно е, че всеки

„пясъчен часовник“ свършва

и че после Вековете –

даже са: във „хватка мъртва“...

10.11.2020. / Едно време във Великата пустиня