15.11.2020 г., 11:02

Пясъчен часовник...

386 0 0

 

Пясъчен часовник...

 

Късна вечер ли те сва́ри

във Великата пустиня –

Вечността ще се стовари

върху теб като лавина...

 

Както в „пясъчен часовник“

ще усетиш как изтича

Времето край теб... И точно –

с всяка пясъчна частица...

 

Но ще ти е непонятно –

„Кой часовника обръща?“...

И в Пустинята обратно –

Кой ли Вечността завръща?...

 

А „обърнат“ ли е вече

сам часовникът не спира

и оставаш в тази вечер –

ти в единство със Всемира!...

 

Всяка песъчинка помни

Сътворението о́ще

и в „обратни“ хоризонти –

мъртвите, първични но́щи...

 

С ярост ли пустинна буря

те застигне там самотен –

непрестанно тя притуря

песъчинки от Живота..

 

... но в едната половина

само (знае се!) защото –

и Великата пустиня

помни: бил ли е Живота...

 

А във „горната“ остават

дните о́ще не живяни...

(Може там да се стаяват

шансове не проиграни!...)

 

... но известно е, че всеки

„пясъчен часовник“ свършва

и че после Вековете –

даже са: във „хватка мъртва“...

 

10.11.2020. / Едно време във Великата пустиня

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...