25 abr 2008, 14:05

Пясъчен часовник

  Poesía
2.5K 0 18
        Пясъчен часовник


Като вятър минава животът.
Късни експреси,
кратки приятели,
объркани срещи
и смях -
разпилян от очакване.
Задраскани страници,
кратки емоции,
късни признания
и белези -
спомен от рани.
Пясъкът в часовника изтича.
И няма кой да го обърне.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, поздрави ! А може и да го обърне някой....?!?!
  • Христос воскресе!
    Няма кой да обърне часовника,
    но минутите, миговете
    все пак ги е имало,
    нейде закътани спомени
    ще навяват за срещи и истини!
    Поздрави за красотата в стиха ти!
  • Христос Воскресе, Ивана!
  • Да, този часовник тече само в едан посока.
    Поздрав за стиха!
  • Искам да напиша сто неща,но нужно ли е?!Не!Така е,мила!Кратките приятели ги преживяваме,но късните признания са тъжно нещо...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...