5 feb 2009, 20:19

Пълнолуние

  Poesía
923 0 4

Очакваната вечер настъпи,
градът потъна в тъмнина.
Зад далечните планини в мрака
се показа ярка светлина.

Това е луната - кралицата на нощта,
омайващата ú светлина те води до безумие
и не се досещаш за магията,
че тази вечер е пълнолуние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Луната нощем е красива погледнеш ли неможеш да отделиш поглед от нея,ще очаквам и други такива красиви картини,а аз имам въображение
  • А пък аз съм разбрала,че толкова простички неща могат да бъдат очарователни..стига да имаш сетива,за да ги усетиш...за стъпка и ритъм в стиха не разбирам,аз улавям...емоцията,а тя тук не липсва...хареса ми
  • Харесжа ми написаното. Продължажай в същия дух.
    (cepaj niko)
  • Бях чел някъде,
    че в нормалното и обикновеното
    няма нищо за описване.
    Не живей скучно,
    защото както живееш така и пишеш.
    "... но е заявка за поезия..."

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...