5.02.2009 г., 20:19

Пълнолуние

927 0 4

Очакваната вечер настъпи,
градът потъна в тъмнина.
Зад далечните планини в мрака
се показа ярка светлина.

Това е луната - кралицата на нощта,
омайващата ú светлина те води до безумие
и не се досещаш за магията,
че тази вечер е пълнолуние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Луната нощем е красива погледнеш ли неможеш да отделиш поглед от нея,ще очаквам и други такива красиви картини,а аз имам въображение
  • А пък аз съм разбрала,че толкова простички неща могат да бъдат очарователни..стига да имаш сетива,за да ги усетиш...за стъпка и ритъм в стиха не разбирам,аз улавям...емоцията,а тя тук не липсва...хареса ми
  • Харесжа ми написаното. Продължажай в същия дух.
    (cepaj niko)
  • Бях чел някъде,
    че в нормалното и обикновеното
    няма нищо за описване.
    Не живей скучно,
    защото както живееш така и пишеш.
    "... но е заявка за поезия..."

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...