5.02.2009 г., 20:19

Пълнолуние

925 0 4

Очакваната вечер настъпи,
градът потъна в тъмнина.
Зад далечните планини в мрака
се показа ярка светлина.

Това е луната - кралицата на нощта,
омайващата ú светлина те води до безумие
и не се досещаш за магията,
че тази вечер е пълнолуние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Луната нощем е красива погледнеш ли неможеш да отделиш поглед от нея,ще очаквам и други такива красиви картини,а аз имам въображение
  • А пък аз съм разбрала,че толкова простички неща могат да бъдат очарователни..стига да имаш сетива,за да ги усетиш...за стъпка и ритъм в стиха не разбирам,аз улавям...емоцията,а тя тук не липсва...хареса ми
  • Харесжа ми написаното. Продължажай в същия дух.
    (cepaj niko)
  • Бях чел някъде,
    че в нормалното и обикновеното
    няма нищо за описване.
    Не живей скучно,
    защото както живееш така и пишеш.
    "... но е заявка за поезия..."

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...