Желаем най-силно, докато ни дръпват изпод носа,
губим си дните в странни заблуди,
забравяме си мечтите...
Раздаваме за други...
стараем се за чужди...
Ценим най-малко себе си,
лелеем за неблизки сърца...
Напразно стържем самолюбието си тях...
напразно отричаме собствения си вътрешен глас...

Сърцето усеща какво ни е вредно,
то знае кое е вярно и кое е нередно... 
жалко, че се правим на глупаци...
отделяме правилните инстинкти от ума си...
жертваме се за недостойна и измислена борба...
и болката от провал дори да е голяма,
не е гаранция, че залогът си е струвал, щом сърцето знае, че всичко е измама!