23 abr 2020, 0:17

Пълнолуние в Пустинята...

626 0 0

 

Пълнолуние в Пустинята...

(триптих)                         

                                         на Марина                                                         

1.

Добър вечер!... Идвам аз от друго Минало,

но ти нося Новата Луна,

а в тази нощ Великата Пустиня

е като изоставена жена!...

 

О, Вятърът изпепели възторзите

и топлината от душата ми отвя,

та се оклюма, даже споменът за розите,

които  мислех да ти подаря...

 

Възможно е във  Друго измерение

и да не умираме съвсем,

но днес за тебе съм измислен спомен

и не рови из паметта за мен...

 

А може би на някоя планета,

или пък нейде на една звезда

аз някога и да съм бил със тебе

и там отново да те заведа!...

 

...О Господи!... Нима съм се побъркал

и къде в Пустинята сега

като лунатик съм се помъкнал

с тази незалязваща Луна!...

 

2.

Ела пак при Пълнолуние

Любов моя, недоцелувана

и донеси желанията изгубени –

ти, Обич моя недолюбена!...

 

Ела!...Ще залостим вратите

щом дойде часът на вампирите

и сгушени с очи ококорени

ще си шепнем с теб: страшни истории...

 

...А Вятър с гигантска фуния

като глутница вънка ще вие –

затъркалял из небесата,

като мъртвешка глава Луната...

 

3.

Просъсква змия, скорпион търчи́

и въздухът дори гори със пламък...

Умира птица както си лети

и пада на земята като камък...

 

Пустинята задъхана лежи

(от жегата без жал изпепелена)

и шизофренна лудост я държи

от лунното обсебване пленена...

 

... Дали Създателят небрежен бил е тук

не влагайки в творението мисъл,

или пък злобно Дяволът напук

създаденото после е орисал!...

 

Някога  в  Сахара

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...