Пълнолуние в Пустинята...

(триптих)                         

                                         на Марина                                                         

1.

Добър вечер!... Идвам аз от друго Минало,

но ти нося Новата Луна,

а в тази нощ Великата Пустиня

е като изоставена жена!...

О, Вятърът изпепели възторзите

и топлината от душата ми отвя,

та се оклюма, даже споменът за розите,

които  мислех да ти подаря...

Възможно е във  Друго измерение

и да не умираме съвсем,

но днес за тебе съм измислен спомен

и не рови из паметта за мен...

А може би на някоя планета,

или пък нейде на една звезда

аз някога и да съм бил със тебе

и там отново да те заведа!...

...О Господи!... Нима съм се побъркал

и къде в Пустинята сега

като лунатик съм се помъкнал

с тази незалязваща Луна!...

2.

Ела пак при Пълнолуние

Любов моя, недоцелувана

и донеси желанията изгубени –

ти, Обич моя недолюбена!...

Ела!...Ще залостим вратите

щом дойде часът на вампирите

и сгушени с очи ококорени

ще си шепнем с теб: страшни истории...

...А Вятър с гигантска фуния

като глутница вънка ще вие –

затъркалял из небесата,

като мъртвешка глава Луната...

3.

Просъсква змия, скорпион търчи́

и въздухът дори гори със пламък...

Умира птица както си лети

и пада на земята като камък...

Пустинята задъхана лежи

(от жегата без жал изпепелена)

и шизофренна лудост я държи

от лунното обсебване пленена...

... Дали Създателят небрежен бил е тук

не влагайки в творението мисъл,

или пък злобно Дяволът напук

създаденото после е орисал!...

Някога  в  Сахара