13 mar 2009, 11:09

Пълнолунна любов

1.2K 0 18

 

ПЪЛНОЛУННА ЛЮБОВ

 

Луната тази нощ е ниска...

Изпълнена със страст луна...

В такива нощи ми се иска

да бъдеш приказна жена!

И да се любим до премала

под цветомузиката вън -

във тази древна млечна зала,

заливана от звезден звън...

Щурче до нас да опне струни

и да ни пее във захлас,

а облачета тънкорунни

да хрупкат светлото над нас...

Когато някога отгоре

се взираме към този свят,

да си припомняме със горест -

ти беше млада, аз бях млад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Благодаря, Радослава! Макар и със закъснение!
  • Малко думи, много смисъл и красота! Поздрав!
  • Радвам се, че си наминал, Ангар! И аз те чета с удоволствие, въпреки че невинаги коментирам. Да, ще помисля по това - което се наложи да влезе в следващата книга, аз по принцип го работя допълнително. Прав си за думата, ще я мисля. Приятна вечер и хубаво настроение, поете!
  • Много ми харесват стиховете ти, Ванилин! И това ти е много хубаво. Но една думичка ми се струва, че е добре да се промени.
    "В такива нощи ми се иска
    да бъдеш приказна жена!" /?/
    Ще рече че жената не е приказна. Може би да го промениш някак. Примерно: "И в тази нощ аз пак те искам, любима, приказна жена!". Но ти ще си намериш как.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...