13.03.2009 г., 11:09

Пълнолунна любов

1.2K 0 18

 

ПЪЛНОЛУННА ЛЮБОВ

 

Луната тази нощ е ниска...

Изпълнена със страст луна...

В такива нощи ми се иска

да бъдеш приказна жена!

И да се любим до премала

под цветомузиката вън -

във тази древна млечна зала,

заливана от звезден звън...

Щурче до нас да опне струни

и да ни пее във захлас,

а облачета тънкорунни

да хрупкат светлото над нас...

Когато някога отгоре

се взираме към този свят,

да си припомняме със горест -

ти беше млада, аз бях млад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Благодаря, Радослава! Макар и със закъснение!
  • Малко думи, много смисъл и красота! Поздрав!
  • Радвам се, че си наминал, Ангар! И аз те чета с удоволствие, въпреки че невинаги коментирам. Да, ще помисля по това - което се наложи да влезе в следващата книга, аз по принцип го работя допълнително. Прав си за думата, ще я мисля. Приятна вечер и хубаво настроение, поете!
  • Много ми харесват стиховете ти, Ванилин! И това ти е много хубаво. Но една думичка ми се струва, че е добре да се промени.
    "В такива нощи ми се иска
    да бъдеш приказна жена!" /?/
    Ще рече че жената не е приказна. Може би да го промениш някак. Примерно: "И в тази нощ аз пак те искам, любима, приказна жена!". Но ти ще си намериш как.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...