Ангелика (Ангелина Стоянова)
21 41
9 may 2006, 15:15

Първа целувка 

  Poesía
1437 0 5

Идваш
Падаш
Ставаш
Тръгваш
Тя край тебе все кръжи.
Ето я- отвън клечи!
Чака!Вика!Стене!Тропа!
Моя обич.
Мой живот.
Топла като извор пресен.
Силна като ураган.
Нежна като детска песен.
И Вулкан-неизживян.Тя отново тук те вика.
Чака те на всеки ред-
ту на кино,ту в театър,
ту на чин изпепелен.
Моя малка обич плаха.
Моя сила и любов.
Ти копнеж си и заплаха.
Истина или лъжа.
Аз не казвам и не крия-
тебе чакам всеки час...
все те викам,все копнея.
Дебнеш ме от всеки ред.
Хилиш се на среща наша,
мразиш ме и ме зовеш.
Призови ме и сграбчи ме.
Разтърси ме с огнен плам.
Аз жадувам да съм твоя
и светът да бъде наш.

© Ангелина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно е,на един дъх, пак..(6)
  • Радвам се,че ти харесва финалът!
  • Призови ме и сграбчи ме.
    Разтърси ме с огнен плам.
    Аз жадувам да съм твоя
    и светът да бъде наш.
    Браво, браво!!!
  • Благодаря за критиката,тя е по-важна от похвалите,поне за мен е така!Не бих искала да поправям стихотворението,защото е писано отдавна и бих искала да го съхраня такова,каквото е!
  • И това ми харесва! Може би само да преразгледаш думата "клечи".Не ми допада. В този контекст може би и "стои" ще свърши работа , не знам...
Propuestas
: ??:??