1 may 2011, 20:54

Първомайско

  Poesía
822 0 2

Тук вие аларма,

              там горят сухи клечки

на първи май,

                 към три, три и нещо.

 

Един нормален следобед

за едни недотам нормални хора.

 

Димът пълзи най-отгоре:

но не над водата.

,,Те тука баш, над просторите...’’

На които сушим дрехи.

Под които търсиме отговори.

 

Една балканска идилия:

между скандала – (yes!) – и раздора.

 

Но покоят е временен.

Междублоковото пространство –

засмяно, зелено,

е вече силно опушено;

скара, бира, вестник и телевизия;

цъфтят липи, джанки...

Чат-пат излайват кучета.

 

А пролетта се е пукнала –

по американски, кат’ пуканка.

 

Здрасти!

Честит социалистически празник –

на всички другари, другарки,

за които хлябът е скъп

и затова нагъват пасти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гражданска сатира - ненормалното на хората е поголовната апатия и безвремието, които вече не им правят впечатление просто защото сме ги приели като неделима част от българо-балканския пейзаж. Ако нещо не Ви достига - прочетете и останалите ми стихове, качени на сайта, и вярвам, че парченцата от пъзела ще се понаместят. Мисля, че няма нужда да обяснявам иронията в прословутия надменен призив на Мария Антоанета: ,,Като няма хляб, яжте пасти!'' И се запитайте защо сега на хората хлябът и бензинът са им скъпи, както и всичко останало? И кой, кога и как си упражнява правото на глас?
    Поздрави!
  • Не ми е много ясна позицията на автора. Описание на един нормален следобед, да, но кое им е ненормалното на хората? Особено неясен е последният куплет - има ли такива, на които хлябът е скъп, та нагъват пасти? И дали е сатира, дали е гражданска поезия - и за двете подкатегории нещо не му достига. Авторът в коя подкатегория определя стихотворението си?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....