Първомайско
Тук вие аларма,
там горят сухи клечки
на първи май,
към три, три и нещо.
Един нормален следобед
за едни недотам нормални хора.
Димът пълзи най-отгоре:
но не над водата.
,,Те тука баш, над просторите...’’
На които сушим дрехи.
Под които търсиме отговори.
Една балканска идилия:
между скандала – (yes!) – и раздора.
Но покоят е временен.
Междублоковото пространство –
засмяно, зелено,
е вече силно опушено;
скара, бира, вестник и телевизия;
цъфтят липи, джанки...
Чат-пат излайват кучета.
А пролетта се е пукнала –
по американски, кат’ пуканка.
Здрасти!
Честит социалистически празник –
на всички другари, другарки,
за които хлябът е скъп
и затова нагъват пасти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
