18 oct 2011, 12:21

Пързалка по цветната дъга

  Poesía » Civil
637 0 6

ПЪРЗАЛКА ПО ЦВЕТНАТА ДЪГА

 

Нещо пак обзе ме луда, неистова тъга -

уж с Бога наш ще правим ново шоу,

а се изпързаляхме по цветната дъга

и летим сега стремглаво все надолу…

 

Правим коли и самолети кат' играчки,

но не сполучихме в битовия ни модел;

оказва се, че в живота нямаме спирачки,

а папата погрешно Библията е прочел…

 

Така се суетим и щура паника настъпва –

с ресурсите и екологията сме го закъсали;

властта от дълга и отговорности отстъпва

и годините за преход май че сме проспали…

 

Преизпълнихме нормата си по генетика –

гордеем се, че сме породисти и мачисти,

но яко закъсахме по физика и аритметика;

човещина не се прави с попове и чекисти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато започна да публикувам прозата на критическите статии ще се разбере за каква дъга става въпрос, но онзи ден не ми прие копи пейса. Утре ще опитам пак.Не съм политиканстваща популистка защото имам сериозен план за спасение.А на всички вас благодаря за моралната подкрепа.Много ми беше необходимо да разбера дали някой ме харесва и мисли като мен!
  • Тъжно, за наше съжаление и актуално...
  • Пишеш невероятни стихотворения. Изумяват ме. Наистина.
  • Болезнено истински стих! Поздрав сърдечен, Лили!
  • Много истинско и актуално!прекрасно написано!Поздрав1

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...