Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър -
разкрил сърдечни тайни висоти.
Сред тътена на звездни барабани
дошли прекръстени от съвестта,
дочувам песни, струни на китари
и парят чувства, мисли, синева..
Навярно съм от обич вдъхновена -
към хората, природата, света!
Сияе в мен иконата свещена
с великата богиня - Любовта!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados