5 oct 2007, 23:34

Път

  Poesía
1K 0 5

И в скръбта, която сменя друга скръб,

абсурда вкусвах с радост.

Лицето на една реалност бе за друга гръб –

изцяло жива, примесена с горчива сладост.


 

Откривах свидни стъпки във нощта

да ходят тихо, от звезда в звезда, в зора облени,

да носят избор, битки, тишина,

знание с откровение да сменят.


 

Откривах как смъртта намира свойта смърт,

как мирът целува вечност,

как се сливат дух и плът в едно

и се вграждат в нова крепост


Времето как губи свойта мярка -

дава древността за днешно достояние,

как минало и бъдеще, живот и сянка

       оглеждат се във всяко наше състояние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...