5 oct 2007, 23:34

Път

  Poesía
1K 0 5

И в скръбта, която сменя друга скръб,

абсурда вкусвах с радост.

Лицето на една реалност бе за друга гръб –

изцяло жива, примесена с горчива сладост.


 

Откривах свидни стъпки във нощта

да ходят тихо, от звезда в звезда, в зора облени,

да носят избор, битки, тишина,

знание с откровение да сменят.


 

Откривах как смъртта намира свойта смърт,

как мирът целува вечност,

как се сливат дух и плът в едно

и се вграждат в нова крепост


Времето как губи свойта мярка -

дава древността за днешно достояние,

как минало и бъдеще, живот и сянка

       оглеждат се във всяко наше състояние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...