И в скръбта, която сменя друга скръб,
абсурда вкусвах с радост.
Лицето на една реалност бе за друга гръб –
изцяло жива, примесена с горчива сладост.
Откривах свидни стъпки във нощта
да ходят тихо, от звезда в звезда, в зора облени,
да носят избор, битки, тишина,
знание с откровение да сменят.
Откривах как смъртта намира свойта смърт,
как мирът целува вечност,
как се сливат дух и плът в едно
и се вграждат в нова крепост ...